За веселата дружинка от ОК и със специални благодарности към Десислава Бетова, консултант на НАПК в Плевен
Почти всяка кърмачка е чувала множество различни и прелюбопитни съвети и изказвания за кърменето. За част от тях е лесно да се разпознае, че имат много стар произход като народни мъдрости. Две от най-упорито предаваните от уста на уста представи са забраната за връщане към кърменето след отбиване. Считало се е, че детето ще има „лоши очи“ и ще може да „урочасва“, ако отново приеме кърма. За бременната кърмачка пък се казва, че трябва да отбие кърмачето, тъй като кърмата става „отровна“ за него.
Основата и за двете представи е една и съща. Кърмата е обкръжена от вярвания за специалното й значение за детето и за майката кърмачка.
Значението на кърмата във фолклора
Всички сме чували, че бременната жена е „с единия крак в гроба“. В съвременността сме свикнали да възприемаме този израз само като символ за опасностите, които обкръжават родилката. От друга гледна точка обаче това е още един израз на вярването, че бременната жена има гранично състояние. През този период тя е между човешкия свят и особения свят на хаоса, където власт над нея имат непознати и често страшни сили. Нероденото все още не е човешко дете. До раждането си и известно време след него то е част от хаоса и трябва да бъде свързано с човешкия свят чрез специални обреди.
Знаете по какъв начин във всички култури се посрещат и приобщават чуждите хора – предлага им се храна (хляб и сол). Чрез ритуалното споделяне на трапезата „чуждите“ стават „свои“ и биват приети.
Кърмата играе точно тази роля на преход между хаоса, от който идва детето към човешкия свят. Тя е едновременно част от природата (природна и необработена храна) и продукт (произведена е от човек, който е част от обществото – майката), затова има също своето значение като граница и преход. Първоначално като единствена храна, а след това наред с „човешките“ храни, тя съпровожда детето през първите няколко години от живота му. В народната традиция важността на кърменето е дълбоко вкоренена. Прекратяването му преди 2-3 годишната възраст се случва само при необичайни обстоятелства. Отбиването на детето е ритуално и играе съществена роля за приобщаването му. То е последната стъпка в прехода, след което детето става окончателно част от общността на хората и няма път назад към хаоса.
Кърмата като специален мост между световете обаче дава две възможности детето да се върне към хаоса – ако майката-кърмачка забременее или ако след ритуалното отбиване детето отново погълне кърма.
Кърмата при забременяване
Забременяването на кърмачката я връща отново в граничното състояние между силите на хаоса и човешкия свят. Оттам идва и забраната за кърмене при бременност и идеята, че кърмата става „отровна“. Тя може да „отрови“ детето и да го откъсне от общността. Затова този път бързо се затваря чрез спешно отбиване на кърмачето.
Подобно нещо се случва и ако отбитото дете отново получи кърма. Вярва се, че тя ще му даде сили и способности, които останалите не притежават и по този начин ще го отдели от тях. Светът на живите и светът на хаоса във фолклора (и във вълшебните приказки) са отделени по много прост начин. Живите не виждат мъртвите и вълшебните сили – и обратното. За тази цел съществуват редица обреди, които имат за цел да направят живите „невидими“ и съответно неуязвими за страшните сили на отвъдното. Ако детето получи отново специалните „гранични“ сили на кърмата, воалът между тези два свята се прекъсва. То получава способности от „отвъдното“, т.е. възможността да „вижда“ неща, които другите не виждат. По този начин ще може да привлича вниманието на силите на хаоса върху живите (урочасването).
Това са вярванията, които лежат в основата на упоритите и предавани от уста на уста с поколения съвети, целящи да предпазят кърмачката и кърмачето от вреда. Вредата в случая идва от вярванията и разбиранията за света, а не от физиологични причини.
От медицинска и физиологична гледна точка не съществува пречка детето да се върне към кърменето след прекъсване. Няма проблем също бременната жена да продължава да кърми, стига бременността да се развива нормално и майката да има желание за това.
References:
Мария Маркова, „Майчината кърма като първа храна“, Минало 1/2001, Новото време