Кърменето като начин на живот

Каква е ролята на щитовидната жлеза в организма

Щитовидната жлеза е най-голямата жлеза с изцяло вътрешна секреция в тялото. Разположена е в предната част на шията и по форма прилича на пеперуда, тъй като се състои от ляв и десен дял (крилца), свързани с тесен провлак.

Ролята й в тялото е огромна и засяга почти всички функции и системи чрез хормоните, които отделя. Те са три:

1. Тетрайодтиронин (Т4 или както е по-известен, тироксин, който трябва да бъде преобразуван в активната форма – Т3),
2. Трийодтиронин (Т3, активно действащият в тялото хормон),
3. Калцитонин.

Калцитонинът, за който доста по-рядко се говори, регулира нивата на калций в организма заедно със своя антагонист – паратироидния хормон.

Т4 и Т3 регулират най-общо казано метаболизма в цялото тяло, както и синтеза на протеини – това е причината да са изключително важни особено в периода на интензивен растеж (ранното детство и пубертета), а също и през бременността, когато майчиното тяло изгражда тялото на плода.

Както се вижда от името им, те съдържат йод – йодът е изключително важен за нормалната функция на щитовидната жлеза и липсата или прекомерното му количество се отразяват рязко и негативно на работата й.

Щитовидната жлеза не работи сама, а е под контрола на хипоталамуса и хипофизата. Хипоталамусът е център в мозъка, където се събира и обработва цялата информация от рецепторите в тялото, които изпращат до него сигнали дали има достатъчно от нужните вещества и хормони за нормално функциониране на организма. Хипофизата е малка жлеза, разположена в мозъка, която дирижира дейността на голяма част от хормоните в тялото (и произвежда някои от тях, напр окситоцина и пролактина, които са основните хормони за кърменето).

Ако се получи сигнал, че тялото се нуждае от повече тироксин, хипоталамусът отделя специален хормон – TRH – тиреоид-освобождаващ (thyroid-releasing) хормон. TRH на свой ред подсказва на хипофизата да подаде сигнал към щитовидната жлеза да произведе повече хормони.

Какво е TSH

Сигналният хормон от хипофизата към щитовидната жлеза пък се нарича TSH – тиреоид-стимулиращ хормон, който е най-често изследвания показател, когато има съмнения за проблеми с функцията на щитовидната жлеза. Целта му е да стимулира производството, затова нивата на TSH ще са високи, когато има недостиг на щитовидни хормони (хипотиреоидизъм), за да подтикнат жлезата да ги синтезира. Съответно TSH ще е много нисък или почти няма да го има, когато има излишък на тироксин (хипертиреоидизъм).

Изследване на TSH се използва като бърз маркер за състоянието на щитовидната жлеза в дадения момент, но само неговата стойност не е достатъчна. За правилно диагностициране на проблеми с щитовидната жлеза вашият ендокринолог ще назначи първоначално цял панел изследвания, които дават далеч по-ясна картина за това какво се случва не само с производството на хормони в организма, а и с превръщането им, както и с антителата, които са белег за автоимунен процес. Тези изследвания обаче са скъпи и не се правят толкова често. За междинно и често наблюдение след поставяне на диагнозата се използва в повечето случаи само TSH, затова и препоръките обикновено съдържат насока само за неговите препоръчителни стойности.

Каква роля играе щитовидната жлеза при кърмене

Вече казахме, че щитовидните хормони са необходими навсякъде в организма, където текат активни процеси на синтез и има засилен метаболизъм. По време на кърмене в млечната жлеза тече постоянен и бърз процес на образуване на мляко, затова има повишени нужди от тироксин. В млечната жлеза също така интензивно се преобразува Т4 в активната форма Т3. ¹

Клетките, изграждащи млечните алвеоли и каналчетата в гърдата, по време на бременността и кърменето задействат способността си активно да извличат и натрупват йод, при това дори по-ефективно от самата щитовидна жлеза. ² Счита се, че този механизъм се включва заради необходимостта кърмата да осигурява йод в достатъчно количество за бебето. В кърмаческия период до захранването майчиното мляко е единственият източник на този така важен елемент, който е критично важен за нормалното невропсихично развитие на децата. Надолу ще се спрем по-подробно на това как се отразяват щитовидните дисфункции върху дейността и способностите на млечната жлеза да изпълнява ролята си.

Макар нарушената функция на щитовидната жлеза да е нещо, с което ендокринолозите се сблъскват ежедневно и около 30-40 % от посещенията при ендокринолог се дължат именно на тези проблеми, ефектът им върху функцията на млечните жлези при хората почти не е проучван.

Какво знаем

От проблеми с щитовидната жлеза са засегнати 5 – 7 % от населението в Европа. ³ Според  American Thyroid Association около 12 % от населението на САЩ има някаква форма на проблем с щитовидната жлеза, като се подозира, че около 60 % от тях остават недиагностицирани.

При жените проблемите с щитовидната жлеза се срещат 5 до 8 пъти по-често, отколкото при мъжете. Една от всеки 8 жени ще развие проблем с щитовидната жлеза през живота си. ⁴

Често първите нарушения се диагностицират малко преди или по време на бременността, тъй като нарушената функция на щитовидната жлеза има огромно влияние върху възможността за забременяване, протичането на бременността и здравето на плода / бъдещото бебе. Щитовидните дисфункции сериозно увеличават рисковете от:

• проблеми със забременяването,
• ранни аборти,
• преждевременни раждания,
• тежки проблеми в развитието на детето.

Поради тези причини периода на планиране на бременността и протичането й при майките с щитовидни проблеми са обект на интензивни проучвания и ръководства за действие, даващи на ендокринолозите най-добрите инструменти за въздействие и осигуряване на здрава майка и здраво бебе.

Изглежда напълно логично да се предположи, че след като дисфункцията на щитовидната жлеза има толкова съществено отражение върху бременността и раждането на здраво бебе, ефектът й не изчезва магически след това, а продължава да засяга и следващата важна стъпка от процеса – кърменето на вече роденото дете.

Щитовидните дисфункции и кърменето

Тук обаче стъпваме в напълно непознати земи. Кърменето, за съжаление, не се радва на особено внимание в съществуващите проучвания. От една страна, обществото (неправилно) счита, че кърменето е избор и че има „достатъчно добри“ алтернативи, ако то не сработи. От друга страна, то представлява голям проблем за изследователите – успехът зависи от изключително много фактори и обикновено не се поддава на стандартизирано медикаментозно лечение. Отделно всяка стъпка трябва да бъде съобразена с това, че има пряко въздействие върху новороденото дете, което пък прави конструирането на етични проучвания изключително сложно. На трето място, макар и не по важност – темата не предизвиква огромен обществен интерес, нито привлича финансови постъпления, които да позволят да се продължат и разширят проучванията, така че да обхващат и ефекта конкретно върху кърменето. Дори в ръководството от 2017 г за третиране на щитовидни проблеми при жени преди забременяване, по време на бременността и след раждането, на която се базират голяма част от препоръките в настоящия материал, в частта с препоръки за бъдещи посоки на изследванията напълно липсва препоръка за такива с насоченост към кърменето.

Затова почти липсват проучвания за ефекта на щитовидните проблеми върху млечната жлеза при хората. Огромната част от знанията ни за ефекта на тиреоидните дисфункции идват от изследвания върху мишки от една страна, а от друга – върху крави и млекодайни животни, тъй като животновъдството е единствената област, където функцията на млечната жлеза има огромно икономическо и финансово значение.

И макар тези проучвания да са много ценни, тъй като показват механизмите, по които щитовидните хормони влияят върху тъканта и функциите на активната млечна жлеза, все пак от проучвания и сравнения в други области знаем достатъчно много, за да не можем да си позволим да пренасяме 100 % данните от животни към хора. Често проучванията са стари или не са конструирани по най-добри начин, т.е. качеството им също е въпрос на дебати и това е още една причина за предпазливост.

Най-общо казано, изследванията върху животни дават основата за теории, за които трябва допълнително да се докаже, дали са валидни в практиката и при хората, което досега не е направено.

КАКВО ЗНАЕМ ОТ МИШКИТЕ И КРАВИТЕ

Ефект върху развитието и структурата на гърдата по време на пубертета

Според едно много старо изследване върху мишки още от 1967 е наблюдавано, че „…(дори) само наличието на йоден дефицит има за резултат слаба атрофия на млечната жлеза.“ ⁵

Тези данни се допълват и от едно скорошно проучване (2014 г), в което давали на женски мишлета само 25 % от необходимото им количество йод. След месец сравнили развитието на млечната жлеза с контролната група плъхчета, които получавали достатъчно йод с храната. Резултатите показали, че „недостигът на йод не позволил нормално съзряване на тъканта на гърдата“ и заключават, че „йодът изглежда играе важна роля в развитието на гърдите при младите женски бозайници“. ⁶

Отражение върху стимулирането на гърдите да започнат процеса на синтез на мляко

Хормоните на щитовидната жлеза са есенциални, за да може гърдата да започне да синтезира мляко под действие на пролактина и хормона на растежа

Едно проучване от 1999 г за ролята, която щитовидните хормони играят за старта и успеха на кърменето направо е озаглавено „Стимулирането на лактацията от пролактина и растежния хормон изисква щитовидни хормони“. В него се заключава, че „… данните показват, че щитовидните хормони са необходими, за да може гърдата да секретира мляко под действието на хормона на растежа и пролактина…“ ⁷

Друго изследване от 2008 г при крави се съсредоточава върху повишаването на чувствителността на млечната жлеза към щитовидните хормони по време на прехода между бременността и раждането. ⁸

В него се установява, че „хормоните на щитовидната жлеза имат способността да увеличават млякото и помагат да се установи метаболитният приоритет на млечната жлеза по време на лактацията. Данните предполагат, че повишената експресия на (дадени гени в млечната жлеза – бел. моя)… осигуряват механизъм за увеличаване на дейността на щитовидните хормони вътре в млечната жлеза по време на лактация.

Тук може да споменем и едно от малкото проучвания върху хора, които имаме. Още през 1991 г е установено, че TRH – отделяният от хипоталамуса тиреоид-освобождаващ фактор – при назално приложение има ефект за увеличаване концентрацията на пролактин и количеството  на млякото при жени. За съжаление обаче той не е достъпен за използване при хора, независимо че се ползва с успех при млекодайните крави. ⁹

Отражение върху количеството на кърмата

Според проучванията върху плъхове, и повишената, и понижената функция на щитовидната жлеза имат много сходни негативни ефекти върху количеството на кърмата.

И недостигът, и прекомерното количество на щитовидните хормони пречат на действието на пролактина (хормона, който отговаря за производството на мляко). Нормално вследствие на стимулацията от сученето нивата му трябва да се повишат двойно след кърмене, докато при плъхове с хипо или хипертиреоидизъм това не се случва. ¹⁰

При хиперфункция на щитовидната жлеза има и намалена реакция към действието на окситоцина, който пък е отговорен за потичането на млякото. Когато произведеното млякото не може да потече и се задържа в гърдите, се стартират процесите на инволуция (прекратяване на активната функция на жлезата). ¹¹

Хипотиреоидизмът също води до преждевременно намаляване и отпадане на функцията на млечната жлеза при плъховете, независимо от честото сучене на бебетата, защото блокира сигналите, важни за поддържане на адекватни нива на пролактин. ¹²

В кърмаческата литература имаме публикувани и клинични случаи при жени, родили преждевременно вследствие на недиагностициран и нелекуван хипертиреоидизъм по време на бременността, при които кърма изобщо не се е появила и обичайно прилаганите мерки за стимулиране на лактацията не са дали резултат. ¹³

Интересно е обаче, че и намалената, и повишената функция на щитовидната жлеза в проучвания се свързва с по-висока честота на хиперпролактинемия (повишено количество на пролактин в кръвта) сред засегнатите жени. Това вероятно модифицира до някаква степен влиянието на щитовидните дисфункции и може да е причината, поради която една част – но далеч не всички! – от жените с щитовидни проблеми имат изобилни количества мляко. ^{14, 15}

Отражение върху състава на млякото

Наблюденията, че бебетата на плъхове с дисфункция на щитовидната жлеза не наддават с нормални темпове и често загиват от глад, накарали изследователите да проучват какъв е ефектът на щитовидните проблеми не само върху количеството, а и върху състава на млякото. Напр. при плъхове с хипертиреоидизъм се наблюдава нарушен синтез на мазнини в млечната жлеза и намаленото им съдържание в млякото. ¹⁶

По сходен начин, намалената функция на щитовидната жлеза също предизвиква проблеми с количеството и синтеза на триглицеридите и лактозата, а оттам вероятно и върху общата калоричност на млякото, заради което плъхчетата растат по-бавно. ¹⁷

Дотук видяхме, че при плъхове, мишки и крави дисфункциите на щитовидната жлеза се отразяват на:

• развитието на гърдите
• процеса на синтез на кърма,
• на количеството и състава й,
• а също така водят и до преждевременно отпадане на функциите на млечната жлеза, независимо от продължаващата стимулация от сученето на бебетата.

А КАКВО СЕ СЛУЧВА ПРИ ХОРАТА?

Отговорът е – не знаем! Не са проведени сериозни проучвания, които да ни дадат отговори на тези въпроси.

Реално няма дори изследване за това какъв процент от жените с щитовидни дисфункции срещат проблеми с количеството кърма. От 90-те години има едно проучване, което открива проблеми с количеството кърма при около 19 % от майките с проявен по време на бременността хипотиреоидизъм. Проучването обаче е върху много малък брой майки – едва 26. ¹⁸

Останалите данни, които имаме, са инцидентни публикации, обхващащи 1-2 изолирани случая, наблюдавани в практиката на някой лекар или консултант по кърмене IBCLC (това са т.нар. case studies) и макар да дават представа, че дисфункциите на щитовидната жлеза се свързват с проблеми с кърменето, не ни дават отговор на никой от важните въпроси.

Как да разбера ще имам ли мляко?

На база на всичко, което описахме дотук знаем, че определен процент от жените, които имат проблеми с щитовидната жлеза, не успяват да произвеждат достатъчно мляко за своите бебета.

Към момента няма нещо, което доказано да може да ни ориентира каква е вероятността за проблем с количеството в индивидуалната ситуация на всяка жена. Все пак, на базата на това, което знаем от мишките, може да предполагаме, че по-големи рискове за недостиг на кърма има в случаите, когато:

1. Проблемите с щитовидната жлеза са били установени в предпубертетна и пубертетна възраст (от мишките знаем, че проблемите в този период засягат развитието на жлезата). Тъй като щитовидните хормони са изключително важни в периода на бързото порастване в пубертета, в състояние на недостиг организмът ги съсредоточава към жизнено важните органи – сърце, мозък, бял дроб. Гърдите са периферни органи, които към дадения момент не играят съществена роля – затова, когато има недостиг, той е особено изразен при тях, тъй като до тях ще стигне тироксин само колкото остане след потребностите на останалите органи. По този начин те остават „недохранени“ с хормона, който е толкова важен за развитието им. Недостигът на йод в този период още повече се отразява на развитието на млечните жлези. Оттам следва и втория признак:
2. Гърдите имат по-особена форма и вид – голямо разстояние в основата на гърдите, липса на окръгленост, птоза (увисване), наличие на стрии, асиметрия (едната е ясно по-голяма от другата)
3. Имате или сте имали наднормено тегло по време на пубертета, преди бременността и прекомерно наддаване на тегло по време на бременността
4. Развили сте други автоимунни или хормонални състояния наред с щитовидните проблеми – особено инсулинова резистентност и диабет (гестационен или втори тип диабет)
5. Гърдите не се променят по време на бременността – не нарастват съществено, не се появява ясно изразена мрежа от сини вени по тях (това е сигнал, че не отговарят добре на действието на хормоните на бременността, които трябва да ги подготвят за кърменето)
6. Липсва ясно усещане за слизане на млякото след раждането – тежест, подуване, затопляне и втвърдяване на гърдите на 3-4 ден след раждането

Медицински препоръки, осигуряващи условията за максимален успех на кърменето

(Всички медицински препоръки в този материал са изцяло базирани на ръководството 2017 Guidelines of the American Thyroid Association for the Diagnosis and Management of Thyroid Disease during Pregnancy and the Postpartum, линк към което има в референциите ¹⁹)

Ако някога сте имали какъвто и да е проблем с щитовидната жлеза, независимо дали хипо или хиперфункция, или просто „възли“, или „само антитела“, е много важно да споделите това с вашия акушер-гинеколог (дори да не ви е попитал изрично!). В тези случаи е важно поне два пъти по време на бременността да се направят изследвания за нивата на хормоните, тъй като те може да започнат да се променят поради повишените изисквания към вашата щитовидна жлеза заради бременността. В първите седмици вашето тяло изработва щитовидни хормони и за бебето, а в последния триместър повишените нужди за заради усиления метаболизъм във вашия организъм покрай бързото нарастване на плода.

Затова на първо място е необходимо да се осигури колкото е възможно по-добър и стабилен контрол над стойностите на хормоните още преди зачеването.

Препоръчителни стойности на хормоните през бременността

Ендокринолозите препоръчват в периода, в който работите за бебе, стойностите на ТSH да се поддържат под 2.

Поради тези причини има протоколи с препоръчителните стойности на TSH за трите триместъра

1. Първи триместър – под 2-2,5
2. Втори триместър – под 2,5-3
3. Трети триместър – под 3

Ако стойностите започнат да излизат извън граници, може да се наложи включване на л-тироксин по преценка на вашия лекар, независимо че може преди забременяването да не се е налагало да ползвате допълнително хормони. Понякога дозата, необходима да поддържа нивата в препоръчителните граници, се увеличава прогресивно с напредване на бременността и може да стане значителна.

Йод и витамини

Приемът на достатъчно йод е важен за нормалното развитие на гърдите, но тъй като съществува вероятност при малък процент от жените добавянето на йод да предизвика автоимунна реакция, е важно приемът да бъде обсъден и съгласуван с ендокринолог. По време на бременност и кърмене се препоръчва приемът на йод от добавки (келп, витамини и др.) да е не по-малко от 250 и да не надвишава 500 μg/ден.

Важно е също да са регулирани и компенсирани други възможни дефицити, като тези на витамин В12, витамин D и др. още по време на бременността.

Стойности на хормоните след раждането

И докато за периода преди и по време на бременността имаме много ясни препоръки за препоръчителните стойности на хормоните, след раждането се стъпва в зоната на многото неизвестни.

Най-честият подход е под контрола на вашия ендокринолог да се върнете на дозата медикамент от преди бременността. Колко бързо или бавно ще става това ще определите заедно с вашия лекар – в някои случаи препоръките са веднага след раждането да се върнете на дозата от преди бременността, в други дозата се намалява след раждането и се спира постепенно след контролни изследвания около 6 седмици след раждането. Този дълъг период на изчакване е необходим, тъй като л-тироксинът има дълъг период на полуживот и спадането на концентрацията му в организма след спиране на медикамента отнема няколко седмици.

По отношение на кърменето обаче нямаме яснота за това какви са най-благоприятните за успешно производство на мляко стойности.

Нямаме проучвания, които да показват по какъв начин е най-разумно да се намалява дозата на допълнително приемания л-тироксин след раждането, нито какъв е ефектът на рязкото намаляване в сравнение с постепенното намаляване на дозата.

(Мои бележки, неосновани на доказателства – наблюденията ми от практиката със стотици майки с проблеми с щитовидната жлеза клонят към идеята, че постепенното намаляване на дозата се отразява по-добре на успеха на кърменето, макар че за това няма никакви научни доказателства. Според мен обаче има физиологична логика. Макар телесната маса на майката да спада и метаболизмът в организма вече да не е толкова натоварен, тъй като бебето е родено, локално в гърдата има повишени нужди от Т4. А тъй като гърдата е периферия, до нея по-трудно достига нужното количество. Затова звучи логично да не се намаляват драстично дозите на хормона, за да продължи да се осигурява добро насищане и в млечната жлеза, така че тя да може да стартира и изгради функциите си в най-добрата възможна среда. В тези случаи може да е добре да се направят изследвания за нивата на хормоните 3-4 седмици след раждането, без да се изчакват 45 дни.

Отново чисто емпирично и без доказателства, изглежда логично нивата на TSH да се поддържат „в златната среда“, т.е. около или малко под 2, както е и преди, и по време на бременността, за да се осигури добро локално насищане в млечната жлеза.)

Медикаментозно лечение по време на кърмене

Медикаментите, използвани най-често за овладяване на дисфункциите на щитовидната жлеза, са съвместими с кърменето в обичайно използваните дози.

Л-тироксин е съвместим с кърменето и не причинява проблеми с щитовидната жлеза на бебето дори във високи дози.

Метизол и Пропицил са препоръчваните в момента за кърмачки медикаменти при хиперфункция на щитовидната жлеза. Има достатъчно данни, които потвърждават съвместимостта им с кърменето и липсата както на краткосрочни, така и на дългосрочни ефекти върху бебетата, чиито майки са ги приемали по време на кърмене. По-внимателна преценка и обсъждане е необходима единствено когато се касае за наистина високи дози. Счита се, че дози до 20 мг Метизол и до 450 мг Пропицил на ден са напълно съвместими с кърменето. Има проучвания и върху майки, приемали по-високи от тези дози по време на кърмене, при които също не са наблюдавани странични ефекти върху детето.

Поради факта, че не се наблюдават отклонения във функцията на щитовидната жлеза при бебетата на майки, които са третирани с медикаменти за овладяване на тиреоидни дисфункции, не се препоръчва децата да бъдат изследвани. Счита се, че редовните профилактични консултации за проследяване на физическото и нервно-психическо развитие при педиатъра на детето са достатъчни.

Когато се налага лечение на хипертиреоидната фаза на постпартален тиреоидит, се препоръчва използването на съвместим с кърменето бетаблокер като пропранолол или метопролол.

Какво можете вие самите да направите, за да подобрите шансовете си за успех на кърменето

Много е важно кърменето да започне по максимално добър и ефективен начин още от първите часове след раждането. Ако по някакви причини бебето не може да е при вас или не успява да засуче, е критично важно да започнете редовно изцеждане на двете гърди на всеки 3 часа още в първите часове след раждането (а не чак след слизане на млякото на 3-4. ден!). Дори да сте от майките, които ще произвеждат достатъчно независимо от щитовидните проблеми, този подход пак по никакъв начин няма да навреди на вас или на бебето. А ако сте в групата жени, които срещат трудности да произвеждат достатъчно, ранното стимулиране ще даде най-добър шанс да постигнете максимално добро количество кърма.

Вашето бебе също може да ви помогне! Ако се налага дохранване, използването на система за дохранване на гърдата ще позволи детето да суче максимално добре, без да заспива и да се дразни от слабата струя, а гърдите отговарят далеч по-щедро на усещането за бебе, отколкото на помпата. Този начин за дохранване ще ви даде най-добрите шансове да запазите кърменето максимално дълго време независимо от необходимостта от добавка.

Депресията е симптом, който често съпътства проблемите с щитовидната жлеза и проблемите с количеството кърма. Понякога следродилната депресия е един от първите признаци за проблем с щитовидната жлеза при жени, които не са имали изявени такива преди забременяването. Обръщайте си внимание и не приемайте препоръки от сорта на „стегни се, какви са тези глезотии“ – понякога зад депресивните състояния наистина се крият реални медицински проблеми. Затова е разумно майките с депресия да направят изследване на щитовидните хормони наред с останалите мерки за овладяване на състоянието.

Вашето хранене е много важно както за поддържането на добър контрол на щитовидните хормони, така и за успеха на кърменето. Специфични диети като АИП (автоимунен протокол), безглутенова и безмлечна диета могат да се прилагат по време на кърмене при ясно изразена необходимост. За препоръчване обаче е това да става под контрола на диетолог, тъй като е много важно (и доста трудно при ограничаващи диети) да се осигуряват необходимите калории и да няма дефицити в храненето, засягащи детето.

Хранителни добавки за увеличаване на кърмата

Важно е да знаете, че много от билките, традиционно използвани за увеличаване на кърмата, имат ефект и върху щитовидната жлеза – при това далеч не винаги благоприятен.

Централно място сред тях заема сминдухът. Той е най-популярната билка, към която кърмачките прибягват. За хората с проблеми с щитовидната жлеза обаче сминдухът не е препоръчителен. Според някои проучвания (отново върху мишки и плъхове), сминдухът потиска дейността на щитовидната жлеза по централен тип ²⁰ и влошава превръщането на Т4 в Т3 ²¹ (по време на кърмене това превръщане трябва да се случва със засилена скорост локално в гърдата). По този начин има два неприятни ефекта – от една страна, остава достъпен по-малко от активния хормон Т3, а се повишават нивата на „складиращата форма“ Т4, което пък води до намаляване на TSH и риск да има още по-малко достъпен хормон. Затова използването на билката при жени с понижена функция на щитовидната жлеза може да влоши състоянието, а оттам и да намали кърмата, вместо да я увеличи. За щастие след спирането му този ефект отзвучава бързо. Парадоксално, но има жени, при които сминдух изглежда действа добре независимо от наличния проблем с щитовидната жлеза.

Не е проучвано използването на сминдух за третиране на хиперфункция на щитовидната жлеза или хипертиреоидната фаза на постпарталния тиреоидит, макар да има изказани предположения, че поради наблюдаваните ефекти от него е възможно да окаже положително влияние в тези ситуации.

Ашваганда е една от адаптогенните билки с лактогонни свойства, която помага за увеличаване нивата на Т4 при мишки. Ефектът й обаче е различен при различните хора, в зависимост от това кои имунни клетки са включени в автоимунната реакция при отделния индивид – затова е важно да се наблюдава реакцията и ако виждате, че не ви влияе добре, просто не я ползвайте. Има други адаптогени, които също биха могли да са от полза в тези ситуации.

Листата от глухарче са друг вариант за подкрепящи щитовидната функция (и кърменето) билки, също вербена, както и червената детелина, която пък повишава тиреоидните хормони при овце. Тези билки могат да се приемат под формата на чай поотделно или смесено.

Има различни други билки, които може да се използват при проблеми с щитовидната жлеза, тъй като нямат негативен ефект върху нея, а ползват други пътища за увеличаване на млякото, напр. подобряване на инсулиновата чувствителност, увеличаване на пролактина, засилване на окситоциновия отговор и рефлекса на потичане и др.

При желание да ползвате билкови средства за увеличаване на млякото е важно да работите със специалист, който е наясно с ефекта на различните билки върху вашето конкретно състояние и може да ви помогне както да избегнете грешки, така и да подберете най-подходящите лактогонни билки спрямо ситуацията и медицинската ви история за постигане на максимално добър ефект.

References:

1. Ventura S1. Is there a role for iodine in breast diseases? Breast. 2001 Oct;10(5):379-82.
2. Aceves, С. Is Iodine A Gatekeeper of the Integrity of the Mammary Gland? Journal of Mammary Gland Biology and Neoplasia, Vol. 10, No. 2, April 2005
3. Madariaga, AG. The Incidence and Prevalence of Thyroid Dysfunction in Europe: A Meta-Analysis. The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, Volume 99, Issue 3, 1 March 2014, Pages 923–931
4. https://www.thyroid.org/media-main/press-room/ – American Thyroid Association
5. Bernard A. Mammary Gland Dysplasia in Iodine Deficiency. JAMA. 1967;200(8):691-695. doi:10.1001/jama.1967.03120210077014.
6. Avram, M. The Role of Iodine in Normal Breast Development in Young Mammals. Jurnal Medical Aradean (Arad Medical Journal) Vol. XVII, issue 3-4, 2014, pp. 64-67 © 2014
7. Capuco AV, Kali! S, Jack L|W, Bishop JO, Wallace H 1999, Prolactin and growth hormone stimulation of lactation in mice requires thyroid hormones. ProcSoc Exp Biol Med 221:345-351.
8. Capuco AV, Connor EE, Wood DL 2008, Regulation of mammary gland sensitivity to thyroid hormones during the transition from pregnancy to lactation.ExpBiolMed233:1309-1314.
9. Peters F, Schulze-Tollert J, Schuth W 1991, Thyrotrophin-releasing hormone–a lactation-promoting agent? Br J Obstet Gynaecol 98: 880-885
10. Varas, S., E. Munoz, M. Hapon et al. Hyperthyroidism and production of precocious involution in the mammary glands of lactating rats. Reproduction 2002; 124:691-702.
11. Varas, S., E. Munoz, M. Hapon et al. Hyperthyroidism and production of precocious involution in the mammary glands of lactating rats. Reproduction 2002; 124:691-702.
12. Campo Verde Arboccó F. Hypothyroidism advances mammary involution in lactating rats through inhibition of PRL signaling and induction of LIF/STAT3 mRNAs. Mol Cell Endocrinol. 2016 Jan 5;419:18-28. doi: 10.1016/j.mce.2015.09.023. Epub 2015 Oct 22.
13. Marasco, L. The Impact of Thyroid Dysfunction on Lactation. Breastfeeding Abstracts February 2006, Vol. 25, No. 2, pp. 9-12.
14. Sanjari M1, Safi Z2, Tahroodi KM3.HYPERTHYROIDISM AND HYPERPROLACTINEMIA, IS THERE ANY ASSOCIATION? Endocr Pract. 2016 Aug 19.
15. Sharma LK1, Sharma N1, Gadpayle AK2, Dutta D3.Prevalence and predictors of hyperprolactinemia in subclinical hypothyroidism.Eur J Intern Med. 2016 Jul 26.
16. Varas SM1, Jahn GA, Giménez MS.Hyperthyroidism affects lipid metabolism in lactating and suckling rats.Lipids. 2001 Aug;36(8):801-6.
17. Hapon MB, Varas SM, Giménez MS, Jahn GA.Reduction of mammary and liver lipogenesis and alteration of milk composition during lactation in rats by hypothyroidism.Thyroid. 2007 Jan;17(1):11-8.
18. Buckshee K, Kriplani A, Kapil A, Bhargava VL, Takkar D 1992 Hypothyroidism complicating pregnancy. Aust N Z J Obstet Gynaecol 32(3):240-242.
19. Alexander EK. 2017 Guidelines of the American Thyroid Association for the Diagnosis and Management of Thyroid Disease during Pregnancy and the Postpartum. Thyroid. 2017 Mar;27(3):315-389. doi: 10.1089/thy.2016.0457.
20. Majumdar J. Fenugreek, A Potent Hypoglycaemic Herb Can Cause Central Hypothyroidism Via Leptin – A Threat To Diabetes Phytotherapy. Exp Clin Endocrinol Diabetes. 2017 Jul;125(7):441-448.
21. Panda S. Inhibition of triiodothyronine production by fenugreek seed extract in mice and rats. Pharmacol Res. 1999 Nov;40(5):405-9.