Кърменето като начин на живот

Даряването на кърма, която да бъде използвана за други бебета, е изключително благороден жест и може да е много удовлетворяващо. Каквато и да е причината да станете донор на майчино мляко, може да сте сигурни, че вашето мляко наистина спасява живот!

В световен план дарената кърма се използва почти изключително за недоносените деца. Когато се хранят с кърма, недоносените бебенца по-рядко се разболяват от различни инфекции, най-опасната от които е некротизиращ ентероколит – инфекция на червата, която понякога дори стига до фатален край. За щастие храненето с кърма намалява с цели 80 % вероятността недоносеното бебе да се разболее от НЕК. Това е причината банките за кърма да са насочени основно към нуждите на недоносените – но и други бебета с различни състояния (напр. алергии и потисната имунна система) също имат нужда от кърма, ако майката не е в състояние да кърми или няма достатъчно.

Тъй като кърмата се използва за бебенца, които са болни и много уязвими, има редица изисквания, на които трябва да отговарят майките, ако желаят да даряват млякото си.

Веднага се сещате, че донорите не трябва да употребяват алкохол, тютюн, наркотици и дори медикаменти (освен когато те са съвместими с кърменето и майката може да кърми собственото си бебе, докато ги приема – но в банките за кърма дори това е пречка пред донорството).

Някои кръвнопреносими заболявания, с които можете да кърмите вашето собствено дете, също може да са причина да не сте подходяща за донор. Такива са носителството или прекарана инфекция от хепатити В и С, цитомегаловирус и други. В някои страни дори татуировки, направени в скорошен срок преди настоящото кърмене или по време на кърменето на сегашното бебе, също може да се считат за несъвместими с даряване на кърма (и кръв).

В банката за майчина кърма всички донори преминават тестове за кръвнопреносими и други инфекции, както и за  наличието на паразити и употреба на нелегални субстанции в последните месеци. Кърмата в банката преминава и през процес на пастьоризация, който допълнително унищожава болестотворните организми, които може да са проникнали в нея при изцеждането и съхранението. Така се осигурява максимална безопасност за бебетата, които ще получат млякото.

В България обаче има само една банка за майчина кърма, която функционира единствено на територията на град София. До преди няколко десетилетия в почти всички големи болници с родилни отделения в страната, както и в някои от домовете за деца, лишени от родителски грижи е имало сборни пунктове с възможност да се дарява и използва кърма, но с появата на СПИН тази практика е забранена и отдавна забравена. Липсата на мрежа от банки за кърма лишава уязвими и болни деца от достъп до естествено хранене и възможност да се развиват максимално добре.

От друга страна майките са запознати с важността на кърменето, а и инстинктивно усещат, че е грехота да се хвърля изцедено с толкова труд скъпоценно мляко – затова често се случва майки, които имат излишни количества, да предлагат това мляко на семейства, чието бебе се нуждае от кърма.

Изцеждане с помпа; снимка – Димитър „oorka“ Маринов

В последните години все повече родители осъзнават колко е важно кърменето и търсят начин да осигурят кърма, когато се налага дохранване на бебето или майката е неспособна да кърми по различни причини. Най-често се обръщат към роднини или приятели с малко бебе – но все по-често се набавя кърма и от предлагащи в интернет майки с излишни количества.

Неформалното дарителство набира скорост именно поради лесния начин за контакт през социалните мрежи – две големи организации, Eats on Feets и HM4HВ (Human Milk for Human Babies) вече имат клонове не само в САЩ, откъдето се заражда движението, а и в редица европейски страни.

Така практиката започна да попада в полезрението на публиката и медицинските специалисти и се появиха някои медицински проучвания в опит да се даде отговор доколко е безопасно и какви са рисковете от кърма, набавена по този начин без участие на банките за кърма.

В последните години излязоха няколко публикации, в които закупена по интернет кърма е била изследвана за микробиологично замърсяване и примеси от животински млека, като се доказва високо наличие на бактерии и „разреждане“ с краве мляко в известен брой от получените проби. Уточнява се обаче, че получените чрез закупуване по интернет пликчета с кърма са били доставяни с куриерски служби в пощенска кутия „до поискване“, т.е. условията за съхранение не са били подходящи и това вероятно обяснява наличието на повече микроорганизми. Купуването на кърма също така е съвършено различно от практиката да се дарява безвъзмездно – винаги, когато има финансов интерес, възможността за злоупотреби става много по-висока. Изводът е никога да не взимате кърма, която се предлага срещу заплащане (освен ако тя идва от банката за майчина кърма).

Медицинските специалисти също отбелязват повишения интерес и значителния брой родители, които избират този метод да осигурят кърма за своите деца. Редица организации, занимаващи се с детското хранене и здраве, в последните 2-3 години излязоха със становища по въпроса, които значително се различават в отношението си към тази практика.

Асоциацията на европейските банки за кърма силно не подкрепя неформалното донорство. Според тяхното становище,

„неформалното споделяне на кърма представлява риск за здравето на децата, които получават млякото и намалява количеството, което е достъпно за банките и което достига до бебетата, родени с много ниско тегло и преждевременно родените. Европейската асоциация на банките за майчина кърма и Асоциацията на банките за майчина кърма в Северна Америка силно не препоръчват споделянето или продажбата на кърма посредством интернет и напълно подкрепят насърчаване на кърменето и даряването на излишните количества мляко в банки за кърма, които са с идеална цел (non-profit)“.

Американската академия по педиатрия също предупреждава за рисковете от използване на донорска кърма от неформално дарителство, като обаче се фокусира върху много важна стъпка – липсата на пастьоризация:

“Директното неформално споделяне на кърма без пастьоризация излага бебетата на разнообразни възможни рискове, включващи бактериално замърсяване, пренос на вирусни инфекции като цитомегаловирус, вирусни хепатити и ХИВ. Някои интернет-базирани групи, които организират споделяне на кърма, използват индивидуален скрининг, но това не се прилага във всички случаи, нито се документира. Освен това, дори със серологично тестване на кръвни проби, все пак остава значителен риск от инфекциозни усложнения при използването на непастьоризирана кърма.

Тъй като директното донорство често се организира, като се използва мляко от единствена майка-донор, други замърсители като медикаменти или наркотични вещества представляват по-голям риск, отколкото при сборния продукт, получен от кърмата на различни жени. Не е известно какъв е ефектът върху тези рискове, ако на донорките се заплаща“.

Позицията на Академията по медицина на кърменето, която е международна организация на лекари, занимаващи се пряко с проблемите на кърменето и човешката лактация, както и с подкрепа, защита и насърчаване на кърменето е с различен фокус. ABM признава, че неформалното споделяне на кърма става

„все по-честа практика с потенциален положителен ефект върху здравето на здравото доносено дете, но окуражава придържането към настоящото ръководство за намаляване на рисковете и начини как да се направи споделянето на кърма колкото е възможно по-безопасно“.

В изявлението се казва изрично, че отговорността и преценката за риска се носи от донора и реципиента (семейството, което получава донорското мляко), а медицинските специалисти имат за задача да информират както за рисковете, така и за това какви са възможностите родителите, които са взели информирано решение да използват кърма от неформални донори, да го направят по-безопасно.

Според тях, ако обмисляте използването на кърма от неформални донори (т.е. от свободно предлагащи майки без участието на банката за майчина кърма) е важно да започнете с личен разговор и определени въпроси за медицинската история на майката, която дарява. В нашата страна би следвало всяка майка да е изследвана по време на бременността за ХИВ и сифилис, както и хепатит В, така че може да започнете диалога по темата, като попитате за тези изследвания. Когато се обсъжда риска за ХИВ, е важно да се попита и за наличието на сексуален партньор в последните 12 месеца, който би могъл да е в риск за инфекция с ХИВ. Изследвания за хепатит С не се правят рутинно, така че това също трябва специално да се обсъди. Друг вирус, който е малко познат за широката публика, е HTLV (Human T Lymphotropic Virus), който е противопоказание за кърмене въобще.

Важно е майката-донор да употребява само медикаменти и билкови добавки, които са съвместими с кърменето (което може да се провери в LactMed или справочника “Medications and Mother’s Milk”, Dr. Thomas Hale).

Не е подходяща за донор майка, която консумира ежедневно повече от 44 мл твърд алкохол, 330 мл бира, 150 мл вино или 300 мл разхладителни напитки с вино и плодов сок (тип сангрия). Употребата на марихуана или друг вид наркотични вещества също автоматично изключва даряването на  кърма.

Друг важен елемент е да се уверите, че кърмата се изцежда и съхранява при спазване на нормалните изисквания за хигиена, начин и срок на съхранение на кърмата.

Възможно е значително да намалите рисковете от кръвнопреносими и чревни инфекции, като пастьоризирате получената кърма в домашни условия. Позицията на АВМ описва метода със светкавично бързо нагряване (flash heating), който първоначално е бил разработен за африканските страни. Поради широкото разпространение на вируса на СПИН в редица африкански държави се налага всяка донорска кърма да бъде обработвана по възможно най-лесен начин с минимални ресурси, но висока ефективност за намаляване на риска от заразяване.

За да пастьоризирате кърмата по този начин, поставяте стъклено шишенце или бурканче с не повече от 150 мл кърма в съд с вода (на „водна баня“), като нивото на водата във водната баня трябва да е два пръста над нивото на кърмата в шишето. Поставяте съда на бързонагряващ или газов котлон и включвате на най-високата степен, като наблюдавате – когато водата във водната баня започне да завира с големи мехури, изключвате котлона, махате съда и изваждате шишето с мляко да се охлади. По този начин кърмата се загрява до около 70 градуса и унищожава голяма част от патогени (но за нещастие не всички). Пастьоризираното по този начин мляко трябва да се употреби в рамките на 6 часа, ако се остави на стайна температура.

АВМ също

„силно не подкрепят интернет-базираното споделяне на мляко, тъй катo (1) донорите са непознати за реципиента и/ли не е възможно да се направи медицински скрининг и (2) млякото често не е годно за консумация при пристигането му“

(бел. моя – има се предвид поръчването и доставянето на кърма по интернет, без да има директен контакт между донора и реципиента).

References:

1. MILK SHARING A statement from the European Milk Bank Association (EMBA) and the Human Milk Banking Association of North America (HMBANA). January 2015
2. Donor Human Milk for the High-Risk Infant: Preparation, Safety, and Usage Options in the United States COMMITTEE ON NUTRITION, SECTION ON BREASTFEEDING, COMMITTEE ON FETUS AND NEWBORN. Pediatrics Jan 2017, 139 (1) e20163440; DOI: 10.1542/peds.2016-3440
3. Academy of Breastfeeding Medicine’s 2017 Position Statement on Informal Breast Milk Sharing for the Term Healthy Infant. Natasha K. Sriraman, Amy E. Evans, Robert Lawrence, Lawrence Noble, and the Academy of Breastfeeding Medicine’s Board of Directors. Breastfeeding Medicine 2018 13:1, 2-4