(или как се отбива ‘голямо’ дете)
Xedra: Статията е написана от майката на Илия в знак на благодарност за помощта и информацията, които са получили през почти тригодишния им стаж с кърменето. И макар да не отразява непременно моите лични вярвания, показва много непосредствено преживяванията и усещанията, с които се сблъскват много майки, решили да отбият голямото си кърмаче по тяхно желание, преди то да е съвсем готово за тази стъпка. Вярвам, че споделеното от нея ще докосне и ще даде и на други майки увереността, че кърменето наистина е като всяка друга връзка – ако един от двамата партньори усеща ясно, че е време да приключи, тогава краят е дошъл. В ръцете на всеки от нас е това да се случи по начин, който показва уважение и разбиране към детето.
Преди по-малко от 3 години написах първата си и единствена статия. Беше за водното раждане на сина ми. Не бях намерила информация по темата и исках да попълня тази празнота. Когато реших, че искам да отбия детето си на почти 2г и 10 месеца, потърсих информация и се сблъсках с понятието „отбиване на голямо дете… на 9 месеца“. Намерих публикации, според които децата, преминали годинка, се оставят да се отбият сами, което не ми вършеше работа. Така че ето какво направих, следвайки вътрешния си глас.
Предистория
На втория час след раждането предложих на сина ми да суче, той пое и нещата потръгнаха. До шестия си месец беше само на кърма, на поискване. Не съм се опитвала да му налагам режим или график, сучеше и наддаваше добре. Захраних го на 6 месеца, но кърменето си остана. Поради невнимание от моя страна или предпочитание от страна на сина ми година след раждането едната ми гърда спря да произвежда, но другата продължи, при това компенсирайки като количество. Детето сучеше с удоволствие. Не сме се разделяли нито за ден, сучеше и нощем. Почти не боледуваше, а всяко неразположение прекарваше с интензивно сукане. На 1г и 7 месеца тръгна на градина – без проблеми. Социализираше се добре (бел. за онези, които се терзаят дали дълго кърмените деца са адаптивни – разбира се, че са). Рядко сучеше денем, още по-рядко извън къщи. Постепенно сукането остана като ритуал по приспиването, но нощем продължаваше да си търси да „пие“.
Първоначалната ми нагласа, че искам да отбия до годинката, отдавна се беше променила по съвсем естествен начин, като виждах нуждата на детето от сукане и така си продължавахме. Докога – не знаех точно, сроковете в главата ми продължаваха да се променят. Периодично се замислях кога ще дойде времето за отбиване, но нямах усещането, че моментът е дошъл за мен или за него.
Отбиването
Консултантът по кърмене, до когото се допитвах, когато имах проблеми или въпроси веднъж спомена „Детето се отбива, когато то реши – или когато майката усети, че за нея моментът е настъпил”. Представите кога едно дете е голямо са разтегливи и дали е голям или малък синът ми не можех да преценя. Но един ден просто усетих, че идва времето да спрем. Не е имало причина, дори не мога да кажа как се стигна дотам, но някак в съзнанието ми се оформи увереността, че моето дете според моите представи трябва да суче до 2г и 10 месеца. Звучи налудничаво, че изведнъж имах такъв точен срок, но… проработи.
Започнах да го подготвям, да му обяснявам, че няма какво да пие, да го насърчавам сам да се отделя, когато няма вече мляко в гърдата, вместо да се гушка и да „суче“ по навик. На моменти реакцията му беше кошмарна – все едно му взимах най-ценното и го лишавах от най-прякото свидетелство на обич и свързаност. Той стигаше до истерия, че не получава каквото си е негово и трудно се успокояваше. Тогава му повтарях, че го обичам, носех го и го гушках дълго, за да му помогна. На моменти бях на ръба да се откажа, но си казах, че подобно „взимане – връщане” ще е още по-объркващо за него и за мен и е добре да продължа по плана.
Таткото и бабите се опитваха да помагат, като му обясняваха, че е голямо момче и не трябва да суче. Денем той се съгласяваше и теоретизираше по темата как вече не суче, но вечер ми казваше, че е малък и си иска. Дори един път ми каза, че можел да е голям когато иска, а като реши, може да е малък и дори да се напишква. Една седмица дори го направи на няколко пъти в градината. Аз все повече се терзаех – не можех да преценя какво му причинявам и се страхувах, че може да му нанеса трайна психологическа травма.
Вечер се гушкахме дълго, променихме тотално вечерните ритуали, дори няколко вечери спахме на дивана, за да усети промяната. Сутрин се будеше в 5ч или в 6ч – времето, в което обичайно си досукваше и доспиваше до 8ч. Запълвахме ранните утрини с игри и книжки.
Две или три седмици се ужасявах, като се свечереше – дали ще се справя. На няколко пъти детето издържа по 3 дни без сукане, активната ми гърда се подуваше – и моят организъм не беше наясно какви ги върша. Ден преди да стане на 2г 10м синът ми сука обилно за последно. На заветния ден ми обясни, че иска „малко“, аз му дадох да пие от „неработещата“ гърда и той гордо заяви, че е изпил всичко. Предложих му да каже ‘чао’ на гърдите, той го направи и с това кърменето ни приключи. Той сам не потърси повече.
Две седмици по-късно ми обясни, че няма какво да се пие вече, защото всичко е изпил – явно бях успяла да му дам обяснение, което той разбира и приема.
Рецепти
Ако сте очаквали магична формула за лесно отбиване – сигурно сте разочаровани. Не мисля, че има такава – всичко е строго индивидуално.
Какво според мен помогна най-много:
- Упоритост и постоянство в придържането към решението
- Промяна на навиците – как и къде се приспива
- Промяна на дрехите – трудно достъпни за сукане
- Приспиване с отделна завивка за всеки
- Други форми на засвидетелстване на майчина обич – повече говорене и игри
Какво не помагаше:
- Коментари от околните на тема „голям е и не трябва да суче” – имах чувството, че искаше да им каже „Откога пък станахте толкова разбиращи, доскоро мислехте, че децата сучат по 3 месеца – сигурно и тогава съм бил „голям“
- Сравнения от вида – „другите деца в градината не сучат“ – не мисля, че го вярваше или го интересуваше
- „Няма вече мляко“ – реакцията беше – „дай да проверя“
Заключение
Ако имате пълната увереност, че не искате детето ви да суче повече (говоря за дребосъчета, навършили първата си година) – направете го. Ако се колебаете – продължете и просто вижте как ще вървят нещата. А когато дойде моментът, в който сте уверена, че времето за отбиване е настъпило – детето ще го усети. Нали това постигаме с кърменето – пълен синхрон между майка и дете. Заредете се с търпение и за няколко седмици ще стане. Повтаряйте колко много обичате детето – намерете нов израз на любовта си, който да замени кърменето. Не очаквайте отбиването да се случи за ден-два – но добрата новина е, че процесът наистина няма да трае вечно